Ние нямаме втора планета. Нали? Имаме, но други места. Не тук. Не можем да заменим това тук. Аз не искам милиарди хора да страдат, ако нещо се случи с планетата. Затова се старая с всички сили.
Да се уповават на морската вода и на машина. Невинаги е безопасно, нали? Целият град трябва да пие тази вода. Вероятно могат да я филтрират с някакви специални инструменти, нали така? (Да.) Специална чаша, специален буркан или кана, нещо, което могат да направят. Но докога? Трябва да мият с тази вода, да се къпят с нея. Да си мият зеленчуците и всичко с този вид вода. Морето е много голямо, но в днешно време не всяка част на морската вода е чиста. Изсипват каналните води в него, изхвърлят боклука там или отпадъците просто се озовават там случайно, по естествен път, и се насъбира всякаква пластмаса и микропластмаса, и всякакъв вид мръсотии или отпадъци от канализациите се озовават в морето, защото няма къде другаде да отидат, в някои страни е така. (Да.) Или понякога има тайфун или земетресение, канализациите са пукват и всичко отива в морето, реките, езерата, а ние после пием тази вода. (О!) Дори не се обработва, дори не се пречиства. А дори и водата от отпадъчната канализация да се пречиства и да казват, че е годна за пиене, можете ли да си представите да пиете такава вода? (Не.) Най-добре е да не знаете откъде идва. (Да.) Ако сте в такава страна и знаете, че може да се случи, опитвайте се да си представяте, че може би не е във вашата чаша. Някъде другаде е. Може би я ползват само за миене, може би не я ползват за вода за пиене. Сигурни сте, надявате се, молите се. (Да.) Не всеки може да си позволи да купи филтрирана вода. Много хора трябва да пият тази вода. И аз се моля дано не узнават каква е. Защо говоря толкова много по тези въпроси?
Подбрано качество, висока класа и предлагане най-доброто на хората. Правете колкото можете. Това помага. Помага на някои, на много хора, (Да, Учителю.) да си отворят очите, да бъдат добри един към друг, да бъдат добри към животните. Вие помагате да се спасят милиони, милиарди животни с течение на времето, ако не е бързо. Това помага. Някои канали са безплатни. И те се радват. Един от вашите братя се грижи за тези неща. Той винаги казва: „Благодаря Ви, Учителю. Винаги намираме добри канали, които да помагат на света.“ Наскоро открихме, че някои канали изобщо не ни таксуват. Било то интернет канали, телевизионни канали или кабелни. И аз казах: „Не, не, не, не.“
Писах му. Една от вашите сестри знае за това. Казах ти да им пишеш. (Да, Учителю.) Казах: „Не, не. Никога не взимам пари от хората. Трябва да им платим, защото собственикът на телевизията, на кабелната, трябва да плати. Толкова ли са богати?“ Те отвърнаха: „Не, не. Не знам дали са богати или не. Но не искат парите ни. Харесват им програмите ни. (О!) Харесват това, което предлагаме.“ Казах: „Би трябвало да им харесва. Работим денонощно. Жертваме от съня си и храната си за това. Работим на максимума на човешките възможности. Би трябвало да им харесва. Подбираме най-доброто. Така че, нищо чудно, че им харесва. Но трябва да си платим, защото те трябва да платят.” Те казаха: „Не, не искат да вземат парите ни.“ Някои от тях дори искат да ни платят, за да излъчват телевизията ни.
Само секунда. Сигурно има много карма днес, не вашата. Световната карма. Някои дни е повече, други дни по-малко. Очите ми сълзят отново, може би защото това, за което говорим, ще повлияе на много хора и кармата вече пристига към мен. Очите ми не сълзяха досега. Защото, когато не се виждам с ученици, нищо не ми се случва, (Да, Учителю.) по-малко, по-малко се случва.
В момента, мисля, че много страни не позволяват на хора - дори Виетнам или О Лак - не позволяват още на чужденци да влизат, освен по много специални причини. Техните хора, които идват от чужбина, трябва да стоят в карантина и да ги проверят, преди да ги пуснат. О, Боже, каква пандемия. Карат всички да стават затворници. Виждате ли? (Да.) (Да, Учителю.) Голяма колективна карма е. Но има и някои добри страни. В Ирландия освободиха много, ако не и всички затворници, защото не искат КОВИД-19 да избухне по затворите. Видях го някъде. Може би не са ги пуснали в обществото. Просто някъде са ги изолирали, за да не се заразяват взаимно. Това е добре за тях, поне имат малко повече свобода и лично пространство. (Да, Учителю.)
И така. Защо говоря за това? Ние нямаме втора планета. Нали? Имаме, но други места. Не тук. Не можем да заменим това тук. Аз не искам милиарди хора да страдат, ако нещо се случи с планетата. Затова се старая с всички сили. Най-лошото е, ако нещо се случи с душите им. Защото, о Боже, изключително огромна мащабна задача е да се освободят от ада всички тези милиарди хора. Цялата им карма ще остане с тях завинаги. При такъв огромен брой е трудно да се намеся.
Бъдете много внимателни какво давате на света, чрез нашата телевизия. Вашата саможертва си струва. И аз съм ви завинаги благодарна. Наистина ви благодаря. Знаете, че е от сърце. Нали? (Да, Учителю.) (Благодарим Ви, Учителю.) Благодаря ви, че жертвате разцвета на живота си, за да стоите и да работите тук с мен като екип. Благодаря и на всички братя и сестри по света. Те също жертват времето си, дори и да имат семейство и работа. Благодаря ви на всички. Наистина, от сърце. (Благодарим Ви, Учителю.) Не ме интересува аз коя съм. Не ме интересува вие кои сте. Благодаря ви. В тази работа, всички сме равни. Нали разбирате? (Да, Учителю.) Аз съм само член от екипа. Ясно ли е, колеги? В тази работа за Суприм Мастър Телевижън, аз съм ваш колега, работен колега. Нали така? Ние сме приятели, колеги, ние сме един екип. Това е. Затова винаги ви пиша благодарствени бележки. (Да, Учителю.) Аз съм Учител. На различно поле. Но в тази работа, ние заедно сме един екип. Затова постоянно ви благодаря.
Благодаря ви, че помагате на света. Благодаря ви за саможертвата. Благодаря ви за уменията, талантите, добротата, искреността, доброто ви сърце. Благодаря ви. Аз знам. Разбирате това, нали? Знаете, че много пъти ви благодаря. (Да, Учителю.) Невинаги е по един и същ начин. Мога. Мога да го направя. Мога да напиша само едно изречение: „Благодаря ви за таланта, добротата, сърцето.“ И да го разпечатам до всички. Но пиша каквото ми дойде отвътре. Различно предаване, различен екип.
Благодаря ви на всички и за цялата екипна работа. Защото се смятам за част от вашия екип. (Да.) За равна. Защото работим за един и същ идеал. С един идеал, в една посока, правим едно и също нещо. Значи сме един екип. Това е човешкият стандарт. Аз съм само член от екипа ви. Но съм и ваш Учител. Различно е. Силата на Учителя ползвам, за да помагам на вас, на света и на вселената. Това е друго нещо. Но когато върша същата работа като вас, ние сме екип. Ясно ли е? (Да, Учителю.) Искам да ме възприемате по този начин, за да не се колебаете да ме питате нещо, или да ми съобщавате ако нещо не е наред. Никога не сте го правили. Съобщавайте ми нещата. Нали?
Благодаря ви много. Но казвайте ми - това не е… а това е добре. Да работим заедно така, за да можем винаги да се подобряваме и усъвършенстваме. И така, тогава казах на вашата сестра няколко пъти, мисля, че поне три пъти. Казах: „Ще отидем на любимото ми място в Хималаите, там, до сергията със самосите. И ще изядем повече от една, или повече от две.” Защото по онова време нямах достатъчно пари. Можех да си позволя само по две на ден, максимум. После на следващия ден нищо не можех да си позволя. Но сега смятам, че мога, и можете да изядете всичко от цялата сергия, ако искате. Ще се редуваме да изяждаме от цялата сергия. Сега в момента, всички трябва да жертваме тези самоси, които толкова рекламирам. Тази жена, ако е още жива, трябва да ми даде няколко безплатни самоси за цялата тази реклама. Нали? Защото тя ги прави много малки, колкото китката ми, толкова е голяма самосата.
В обикновените магазини ги правят по-големи, ей такива. Но ако ги правеха по-големи, щяха да са и по-скъпи и нямаше да мога да си позволя дори половин самоса. Нейните бяха много малки. Колкото китката ми, и можех да си позволя по една на ден, защото не знаех колко дълго ще остана там, а парите ми се изчерпваха, защото давах дарения навсякъде, с Божията благословия. С Божията благословия, съм можела да давам по онова време. За мен в онзи момент, когато дам 10 000 германски марки, това са много пари. Като се има предвид, че нямам вече нищо, може би само билет за връщане и малко пари за такси.
Това бяха парите ми от пенсионния фонд, които изтеглих по-рано. Можете да го направите в Европа, можете да изтеглите парите си. Не знам за другите държави, но в Германия е позволено. Можете да изтеглите пенсионния си фонд. Понеже сте работили, платили сте си за пенсията и ако не искате да чакате докато станете по-възрастни или вече не работите, ако ви трябват парите, можете да си ги получите. Това беше пенсионният ми фонд. Защото можех да го получа само от Германия. Не можех да го изтегля от Франция или от другите места, на които бях работила преди, не мисля, само в Германия, работех там. Което значи, че раздадох всичко, което имах, по онова време. Това бяха много пари за мен. И когато се върнах, по някакъв начин се върнах, и имах останали някакви пари, но много малко, много малко, не 10 000 като преди.
Или може би бившият ми съпруг беше вложил някакви пари в банковата ми сметка, след като заминах или преди това, без аз да знам. Исках да затворя тази сметка, защото си помислих, че нямам нищо в нея, за какво да я държа. Може би само 10 долара и не исках да ги държа там, в случай, че трябваше да плащам за услугата. Така си мислех. (Да.) Отидох да я затворя и видях, че имам някъде около 4 000 герамнски марки. Не знам на колко щатски долара се равняват в днешно време. Не може да са много повече. Разбирате, повече или по-малко. Няма значение, не бяха много пари, а трябваше да си купя билет и трябваше да оцелявам. Трябваше да си купувам храна, но бях много пестелива, само чапати, фъстъчено масло и малко краставица. Това е, всеки ден. И самоса. Не всеки ден, не всеки ден.
Знаех, че чапатито, краставицата и фъстъченото масло бяха достатъчно хранителни. Научих, че фъстъченото масло е достатъчно за мен. Аз съм дребна. Плюс чапатито от пълнозърнесто брашно - това трябваше да е достатъчно. Ядях минималното количество хранителни вещества, нужни за оцеляване. И бях много щастлива. Сега като си спомня, бях най-щастлива там… да, по онова време. Въпреки че нямах много пари и нямах достатъчно добра храна.