Суприм Мастър Телевижън е каналът, който да благославя света и да възпитава хората. Има два начина: Единият е да се говори и да се дава пример; другият е тихомълком вътрешно, мълчаливо. Хранят се с вегетарианска (веганска) храна. Вършат добри дела, медитират; също така работят за Суприм Мастър Телевижън. Вършат невидимата част, а също и видимата.
Днес празнуваме няколко стъпки към бъдещия Вегански Свят, няколко стъпки, няколко големи стъпки. Не е на 100%, не са всичките стъпки, но са големи. Това е голям напредък, нали? Не се ли радвате? (Да.) Добре. Между нас казано, щях да споделя това с екипа на Суприм Мастър Телевижън, но така нямаше да можете да го чуете. Искате ли да чуете още? (Да.) Дори не знаете какво е. Тук съм си записала, че е само за екипа на Суприм Мастър Телевижън, но добре, ще ви кажа. По скалата от 100%, ако светът стане вегански, в резултат на всички стъпки, които сме предприели досега - 62% е от усилията на Суприм Мастър Телевижън. И от вас, от всички посветени – 9%.
Нямате си представа, аз също работя денонощно за Суприм Мастър Телевижън. Целият екип работи независимо по кое време, независимо от ситуацията. Хранят се по два пъти на ден, хапванията помежду им не се броят. Ако поръчат (безалкохолна) бира и други такива – това не се брои. Както и да е, аз ги глезя, но така ми харесва, защото те са всичко, което имам. Независимо дали са добри или лоши, аз ги обичам и ги ценя много високо, защото биха печелили много пари навън. Тук имат каквото им се иска, просто го записват на един лист. Но те не искат много.
Разбира се, вероятно им се иска да имат по една кола за всеки. Щеше да е добре. Но нямат. Дори моята кола я вземам назаем от кучетата. Купих една голяма кола заради кучетата. И ако те вече са тръгнали нанякъде с тази кола, аз трябва да пътувам с когото и да е; например, с работника навън и колата му, пълна с инструменти. Казах: „Няма значение, идвам с теб.“ Понякога нямам хора, които да ме превозят. Колата ми е отпътувала с кучетата. Не е отнесена от вятъра, а отнесена от кучетата. Затова трябва да пътувам с която и да е кола. Някои от вас знаят това. Която и да е кола –на сестра, на брат. И те се извиняват до безкрай: „Прощавайте, колата е толкова мръсна. Не знаехме, че ще дойдете.“ Аз отвръщам: „Разбира се, че не знаехте. Аз също не знаех. Дори аз не подозирах, че ще се возя в колата ви. Няма значение, стига да се движи и да ме отведе там, накъдето отивам – всичко е наред.“ И дори си плащам малко за превоза. Понякога по много, друг път по малко, зависи колко пари в брой имам. Няма значение, все остава в семейството. Така че, дори аз нямам собствена кола. Затова не си мислете, че не се грижа добре за тях. Те имат служебна кола. Могат да се придвижват насам-натам. Това със сигурност.
Държа се добре с тях и вътрешно, но понякога се налага да ги проверявам. Ако егото им порасне, не е лесно да се работи с тях. Когато егото се покаже, понеже ги глезя или хваля, нещата се объркват. Много трудно става, всичко излиза извън контрол и работата се проваля винаги. Обичам да ги хваля. Това трябва да правим, когато хората вършат добри дела, но аз съм много пестелива в хвалбите, защото когато похваля някого, на следващия ден той се проваля или обърква всичко. Всеки път винаги е така.
Защо ви казвам всичко това? Заради любимците, нали? И после календарът започва. Не само това куче, а и други кучета. Не специално за мен, много други кучета правят това, защото дългът на кучето е да се грижи за притежанието на стопанина си и ако забележи част от нея да отива нанякъде, ще я хване и ще я върне обратно на стопанина си. Това е проблемът. Винаги правете само добрини, защото ако правите нещо зло, вашето куче или котка може да ви ги върне, с цялото си уважение и добри намерения. Разбирате ли? (Да.) Затова нищо не ми се налага да правя. Някои животни просто се грижат за мен. Сега знаете защо трябва да правим добро. Айнщайн е казал същото съвсем научно. Казал е, че ако стоите достатъчно дълго на едно място и хвърлите нещо там, то ще се върне обратно при вас. Около Коледа понякога тази теория става ваша реалност. Давате някакъв подарък, който не ви харесва много, на някого, той го дава на друг, другият го подарява на друг - и така, може би след две-три години, този подарък се връща при вас, все още неразопакован; както си е. Това доказва, че Айнщайн е бил прав. И че учението на Буда за кармата е правилно. По Коледа, по Нова Година, понякога преживявате този закон за кармата съвсем нагледно.
(Учителю, съпругата ми не е веган. Не е посветена. Преди време, аз се разболях от рак. Когато времето за операцията настъпи, четири дни преди това съпругата ми каза: „Скъпи, много е натоварено във фабриката. Ти ще се оперираш и аз искам да се грижа за теб, но се страхувам да попитам началника си за отпуск. Какво да правя?“ Отвърнах: „След утрешния ден, остават още три дни. Ако не помолиш за отпуск, ще създадеш трудности за другите хора, когато дойде моментът. Побързай и ги помоли.“ На следващия ден, когато тя отиде на работа, в десет часа главният управител дошъл и казал: „Госпожа еди-коя-си, дават ви се две седмици отпуск.“ Съпругата ми помислила, че аз съм се обадил да моля за отпуска й. Но не бях аз. Същата вечер тя се върна от работа и ме попита: „Скъпи! Ти обаждал ли си се на шефа ми тази сутрин?“ Аз отвърнах: „Не. Приготвям се за пенсия след операцията. И бях много зает с работата по пенсионирането. Как да намеря време да се обаждам? Още повече, не знам телефонния номер на шефа ти.“ Тя каза: „Така ли? Странно. Тогава защо той дойде в офиса към десет часа сутринта и ми каза да си взема две седмици отпуск?“ Много съм благодарен на Учителя, че се грижи за нас във всеки един аспект. В друг случай, когато имах рак на дебелото черво, Учителят ми помогна да намеря лекар. Когато бях в болницата, лекарят каза: „Рентгеновата ви снимка не е ясна. Трябва отново да се подложите на ултразвук.“ След като направих ултразвука, изчаках още половин час за резултатите. Лекарят ме повика: „Ела тук.“ Докато ги разглеждахме, той изведнъж видя друг лекар да слиза от асансьора. И каза: „Този лекар е специалист гастроентеролог. Много е добър в лекуването на такива заболявания. Имаш ли против, ако го помоля да разгледа случая ти?“ Казах, че нямам.) Как би имал против? (Тъй като аз нищо не разбирах, разбира се, казах, че нямам против. Той хвърли поглед и започна да ми обяснява. Каза следното: „Няма гама скалпел в тази малка болница. Когато дойде време за операцията ти, ще заема един от Болницата на генералите-ветерани“. Това е една от големите болници в Тайван (Формоза). Каза, че ще вземе назаем гама скалпела за мен. Първият лекар го попита: „Имаш ли работа тук на долния етаж?“ Той отвърна: „Не.“ Тогава ясно осъзнах, че това е помощ от Учителя. По-късно, операцията ми протече много леко във всеки един аспект. Два пъти съм имал рак и съм благодарен на Учителя, че се грижи за мен.)
(Здравейте, Учителю. ) Здравей. (Искам да задам въпрос за родителите ми, които често се отнасят зле с мен.) Колко зле? (Искам да попитам Учителя какво да направя за това.) Колко зле се отнасят с теб? Кажи ни. (Отнасят се с мен сякаш съм животно.) О. Как така? Тогава, не се прибирай вкъщи, ако не се налага. (Добре.) Посещавай ги само когато ти домъчнее и изпитваш любов към тях, нали така? (Добре.) Изпълнявай си дъщерния дълг, тъй като си тяхно дете. Но е трудно. Понякога се дължи на различията в поколенията. (Да.) По-старото поколение има различно мислене и очаквания, (Да.) а по-младото поколение мисли различно от тях. Ние сме повлияни от обществото. Понякога сме в лошо настроение. Например, когато момичетата са в цикъл, да речем, може да са с по-променлив характер. Много е трудно да се живее в обществото. Нито ти си виновна, нито семейството ти. Ако не се разбираш много добре с тях, тогава може да не се прибираш често вкъщи. (Преди три месеца претърпях сериозна катастрофа и си счупих ребрата отляво.) Сега добре ли си? По-добре ли си вече? (Почивах три месеца. След което се разболях от грип и едва сега се възстанових.) Съчувствам ти. Съжалявам за страданията и проблемите ти. Много съжалявам. Всички имаме своята карма. (Сънувам кошмари от дете. Родителите ми се държат добре с мен понякога, но друг път много зле. Учителю, много ме е страх.) Разбирам. Как е сегашната ти работа? (Добре) Имаш ли нужда от пари? Може ли да ти дам малко пари? Използвай ги да си купиш лекарства или витамини, с които да укрепиш тялото си. (Добре, благодаря Ви, Учителю. Обичам Ви, Учителю.) Благодаря ти. Много съжалявам. Не можем нищо да направим с кармата. Понеси я и като дойде времето, тя ще премине. Нали? (Да, благодаря Ви, Учителю.) Продължавай да практикуваш и никога не спирай. (Добре.) Всичко ще е наред, стига да не оставиш практиката. (Да, благодаря Ви.) Грижи се добре за себе си. (Добре, благодаря Ви, Учителю.) Съжалявам. Не знам защо понякога връзката между родители и деца… Едно дете трябва да изпитва огромна благодарност към тези, които го носят и отглеждат. Как се получи така между теб и твоето семейство? Трябва да понесем фиксираната ни карма. (Добре, благодаря Ви.) Учителят може само да я намали или да я поизглади. Не може напълно да бъде изтрита; иначе ще умреш. Няма да можеш да живееш в света. Разбираш ли? (Разбирам. Благодаря Ви.) Трябва да я изтърпиш. (Добре, благодаря Ви.) Съжалявам. (Да, няма защо.) Много е трудно да се понесе толкова голямо страдание. Толкова млада, а трябва да изпитваш толкова страх. Разбирам те. И ти съчувствам. (Всичко е наред. Благодаря Ви, Учителю.)
(Учителю, благодаря Ви, че споделихте новината за Суприм Мастър ТВ, ) Да. (за 62% и за 9% от учениците. Искам да Ви попитам дали можем да ускорим промяната към вегански свят, ако повече посветени вършат работа за Суприм Мастър ТВ? Ако повече посветени всъщност работят за Суприм Мастър ТВ…) Всички те косвено вършат работа за Суприм Мастър ТВ. (Добре.) Но 62% не е всичко от екипа на Суприм Мастър ТВ; 53% е от Учителя. (Уау!) Така че, ако повече хора се включат, ще се увеличи с още няколко процента, (Да.) не много. Но те всички вършат работа за Суприм Мастър ТВ. Суприм Мастър ТВ е каналът за благославяне на света и за образоване на хората. Има два начина: единият е да се говори и показва; другият е тихомълком вътрешно, мълчаливо. След което хората стават вегетарианци (вегани.) Вършат добри дела, медитират; а също и работят за Суприм Мастър ТВ. Те вършат невидимата работа, както и видимата. Излизат навън, раздават листовки, споделят вегетариански и вегански ресторанти с хората. Говорят им, казват им да ядат веганска храна и да вършат добро. Също така работят за Суприм Мастър ТВ. Всички ученици, добрите ученици, работят за Суприм Мастър ТВ по различни начини. (Добре, благодаря Ви.) Затова, няма нужда всички да идват. Защото ако повече хора дойдат, трябва да имаме работа да им дадем. Засега сме добре. Разбира се, можем да ползваме още няколко човека, но повече не значи непременно по-добре свършена работа. Понякога, като идват повече хора, само ми създават повече грижи. (Разбирам.) Не е безкористно. Разбирате ли? И не е с умение. Или не е с желание също. Просто идват в името на нещо и се страхуват от усилена работа, от всякакви необичайни неща. Затова, някои хора идват и после трябва да си отидат от само себе си, или аз трябва да ги помоля да си отидат, поради различни причини - карма: отзад, отпред, отляво, отдясно, минала, настояща и вече направена за в бъдеще. Така че, повече хора не означава по-гладко. Его и карма.
Не е лесно да се работи с хора. И аз всъщност съм човек, който не обича да работи с никого. Аз съм човек, който наистина не обича да казва на хората какво да правят. Не ми е приятно. Обичам да съм вглъбена в себе си и тихомълком да върша каквото трябва. Или просто да седя и да пия чай, и да гледам телевизия като останалите хора по света. Но имам много неща за вършене. Нямам само работата за Суприм Мастър ТВ. Имам бизнес и настроения в екипа, които да координирам, и всякакви неща: карма отвсякъде – минала, настояща. Имам кучета, за които трябва да се грижа. Те не могат просто да живеят ей така без емоционална любов и близост. Всеки път жертвам тях, защото се налага да отида на ритрийт в продължение на дни и седмици. Жал ми е за тях. Но те разбират, добри кучета са. И все пак чувствам, че не съм много добър стопанин. Толкова ми е жал за тях. Казах им: „Можехте да имате по-добър.“ А те отвърнаха: „Не, не. Ние обичаме Теб. Добре сме. Чувстваме любовта Ти и това ни стига.“ Толкова са добри. Дори и да имам кой да се грижи за кучетата, пак трябва да се грижа за тях. Да съм сигурна, че са в добро настроение, да съм сиурна, че са почувствали, че съм забелязала. Да съм сигурна, че са почувствали, че ги обичам и ги ценя. Така че, всички (веган) сладкиши, всички напитки, които ми дават от кухнята, отиват нанякъде. Те рядко идват в моя стомах. Аз нямам време да си хапна от (веган) сладкишите, затова понякога изсъхват, защото ги забравям. Например, ако ми дадат (веган) сладкиши, аз ги слагам някъде; вече съм дала на хората и има още останали, може би за мен или за по-късно, и аз забравям изцяло за тях.
Нямам време дори да ям понякога. Донасят ми храната навреме, но аз никога не съм навреме да я изям. Защото или съм още в медитация, или проверявам, или върша нещо. Вътрешната ми работа е по-важна от външната. Но външната работа подкрепя вътрешната. Вътрешната подхранва външната. Не мога да върша само едната. Суприм Мастър ТВ е външното проявление на вътрешната работа. Вътрешната е за Суприм Мастър ТВ външно, за света. Затова не се храня. Когато изляза навън и искам да хапна, се появява още работа. Трябва първо да свърша работата, заради времето. Понякога се налага за изляза от банята наполовина изкъпана, защото телефонът звъни или идва още работа. И когато нещо е спешно и ще се излъчва същия ден, колкото по-рано свърша работата, толкова по-добре, в случай че има промяна и те трябва да направят поправки по многото преводи. Много езици трябва да направят поправките. Ако променя нещо на английски, те трябва да променят всички 23-26 езика. Това е голяма екипна работа и организация. Не е толкова просто, както изглежда на екрана. Уау! Суприм Мастър ТВ. Уау! Господи! Браво! Красиво, колоритно, гладко. Работим като, простете, кучета. Работим като волове зад екрана. Аз съм само една от тях. Те работят много здраво. Повечето от тях работят много усилено и са много отдадени и талантливи. Благодаря на Бог всеки ден за това. Благодаря и на тях. Понякога им пиша: „Браво, чудесна работа. Много ви благодаря. Бъдете благословени“, или нещо такова. Или „Обичам ви“, или просто слагам сърце. Това ги радва.
Всяко малко нещо отнема време. Също като това да играя с едното куче, после с другото. Всичко отнема време; два часа със закуските и почистването на муцунките им, смяната на водата и почистване на пода, след като ядат. Иначе мравките ще дойдат. Или други насекоми. Или те ще стъпят върху трохите и ще ги разнесат по леглото ми, по одеялото и т. н. Оставят отпечатъци върху тях. Ако не почистя бързо, тогава водата и лепкавата храна, закуски, каквото и да е - ще се отпечатат на леглото ми. А аз не искам това да става, защото помощничката ми ще трябва да пере и да чисти. Ние не искаме непрекъснато да мием и да перем също и заради предпазването на околната среда. Така че, и аз работя много здраво. Дори по време на ритрийт, невинаги имам възможността да остана сама в покой, защото от време на време се появява спешна работа, за която трябва да се погрижа. Дори по време на ритрийт, когато не трябва да се върши нищо, на мен ми се налага. Затова, някои от ритрийтите ми са само на 50% успешни или на 30% успешни, защото трябва да насоча вниманието си навън и да се погрижа за работата. Спешна работа за Суприм Мастър Телевижън. Винаги има работа за вършене. Никога не свършва.
Вие какво си мислите? Че съм нагиздена и седя красива вкъщи по цял ден като тук? Усмихвам се до ушите, играя си с кучетата и снимам цветята? О, колко романтично! Учителят просто си снима и работи само в неделя. Аз правя снимки между другото, казвам ви. Ако пътувам нанякъде, например, ако видя нещо красиво за снимане или дърво, викам: „Спри! Спри! Спри! Бързо.“ Или снимам през стъклото на колата. Зависи колко е натоварен трафикът и дали сме на магистралата. Понякога и на магистралата, о, толкова е красиво, че не мога да устоя. Моля ви, един сяда до шофьора и един шофира; двамата сядат от двете ми страни, за да ме пазят, докато снимам. Хората, които се връщат в този момент, бибипкат: „Биип! Биип! Биип! Биип! Ах! Ах!” Те показват към главата си: „Ах! Ах!” Да, мислят си, че съм луда. И веднъж, пътувахме заедно с екипа на Суприм Мастър Телевижън, по едно и също време. И аз казах на тази, която ме пазеше, докато снимах. „Сестро”, казах, „сега всички твои братя и сестри във вътрешния кръг на Суприм Мастър ТВ ще бъдат сигурни, че съм луда. Преди само подозираха това. А сега няма да имат повече съмнения, че Учителят им е луда.” Видяха го от първа ръка, със собствените си очи. Да спрем на магистралата, за да снимаме? Как може да бъде толкова важно? Но не мога да устоя.
Някои хора харесват снимките ми и това ги прави щастливи. Някой казал, че дори да види една фотография на Учителя за секунди, това я прави щастлива. Знам, че я прави щастлива, защото и мен ме прави щастлива. Всеки път, когато се случи да имам време или да погледам Суприм Мастър ТВ, ако попадна на BMD (Между Учителя и учениците), чакам да дойде снимката, която съм направила. Не ме е грижа за останалата част от лекцията. След като видя снимката - това е. Дотам. Сайонара! Може да не помня какво съм казала в лекцията, а може и да помня, не ме е грижа. Само се наслаждавам на снимката: „Ах! Красота! Харесва ми.“ Наистина, обичам изкуството.